Децата след развода, отношения с родителите, новите им партньори

Разводът е разтърсващо събитие, което води до множество промени в ежедневието и взаимоотношенията между членовете на семейството, дълго след това. След като кризата на събитието е преминала идва ред на новите правила и специфики.
Родителите биха могли да подпомогнат децата си в адаптацията с новосъздадената ситуация, като им дадат добър пример за това.
Способността им да съхранят или възобновят уменията си за договаряне, макар и не по всички, въпроси с вече бившия партньор е важен фактор за развитие на доброто самочувствие в детето.
Създаването на възможно по-отворени и изпълнени с приемане взаимоотношения между новия партньор и бившия съпруг/а би дало добър пример на детето за конструктивен изход от ситуацията.
Злословенето пред детето за отсъстващия родител, със сигурност би го наранило допълнително.
Новите и приятни за детето ежедневни занимания биха могли да създадат благоприятен климат и да го подпомогнат да се съвземе емоционално след развода.

Ако Вие не живеете с детето /по-често в тази ситуация за бащите/, не е нужно чувството на вина да е водещо в отношенията Ви с малкото.Изобщо не е задължително вината да е Ваша.
Постарайте се срещите Ви с детето да са максимално предвидими – планирани и организирани. Направете каквото зависи от Вас, да го взимате и връщате по едно и също време, да не изпускате уговорените срещи. Усещането за предсказуемост дава спокойствие и усещане за сигурност у Вашето дете.


В случай, че детето престоява за по-дълго в дома Ви, то следва да се съобразява с правилата и навиците на новото Ви семейство. Също така то може да има и съответните задължения, в случай че престоят му е по-продължителен. Това ще даде на детето чувство за сигурност и принадлежност, от които се нуждае в тази ситуация.
Постарайте се да не се превръщате в „добрия магьосник”, който изпълнява всяка прищявка, още преди да е изречена. Рискувате детето да започне да злоупотребява с желанието Ви да му угаждате. Поставянето му в позиция на манипулиращ Вас и другите хора, би могло да Ви изиграе лоша шега и ще се отрази в дългосрочен план на отношенията му с хората. За да избегнете това може предварително да договорите сумата, условията, редът по които то ще получава джобни, подаръци или награди.
Не заброявайте, че Вашата родителска функция, не е съществено изменена, дори и да не живеете вече с детето. Фокусирайте се върху това не толкова, за да компенсирате липсата му на внимание,колкото да му дадете усещане за сигурност и самоувереност. Дайте му да разбере, че винаги може да разчита на помощта Ви.

Понякога се случва така, че поради различни причини детето трайно прекъсва контакт с отсъстващия родител. Но като че ли по-тежки за преживяване са случаите в които контактите помежду им с времето започват да намаляват и да изчезват. Това поражда непрекъснато очакване, въпроси и удължава периода, необходим на детето да се съвземе и да продължи нататък.

Когато и двамата родители участват в отглеждането и възпитанието на детето е добре времето и мястото на срещите да бъдат предварително договорени. Честите посещения на отсъстващия родител в дома на детето могат да породят у него илюзията, че семейството му отново ще се събере, което да доведе до допълнително разочарование, ако това не се случи. Ако срещите са редки и хладни, породени от чувство на дълг, това може да породи у детето преживяване за вина и чувство за отхвърляне.

В случай, че сте решили да продължите живота си, дайте си сметка за емоционалното състояние на детето Ви в този момент. Постарайте се да не създавате излишно напрежение още в самото начало на връзката Ви с новия партньор. Не бързайте да ги запознавате с детето. Спокойно може да изчакате докато отношенията Ви станат достатъчно стабилни.

В случай, че създавате ново семейство е съвсем възможно в поведението на детето Ви да се появят отново тревожни симптоми. Опитайте се да разберете чувствата му. Сега вече окончателно детето се разделя с фантазията, че мама и татко ще се съберат отново. Освен това неизбежно губи част от вниманието Ви. От съвместното Ви съжителство с новия Ви партньор може да се появят „нежелани” братче и/или сестриче. Всички тези резки промени пораждат в детето чувство на негодувание и тревожност.
Дайте му да разбере, че тази промяна съвсем не означава, че трябва да приеме новия партньор като майка или баща, нито да спре да обича другия си родител. На първо време е достатъчно да проявява търпение и учтивост към възрастните. Също така постарайте се детето да не изпитва разочарование или обида, че новият човек не проявява към него сърдечна обич или привързаност.
Поддържайте в семейството атмосфера на стабилност и обичаен порядък. Нека всеки да има своите отговорности и задължения.
Създайте благоприятна атмосфера за срещи между детето и другия му родител.

Ролята на новия партньор на разведения родител има някои характерни изисквания.
Не насилвайте събитията, не очаквайте от детето изведнъж да прояви гореща любов към „доведената си майка/баща”. Хубаво е сближаването да се случва постепенно чрез общи занимания. Опитайте се да разберете преживяванията на детето – да приеме новия родител, за него често означава, че трябва да предаде този с когото е отраснало, дори това да е било отдавна. Осен това е възможно то да се опита да постави на изпитание отношенията с новия Ви съпруг/а.
Не си поставяйте за цел новият партньор да заемете мястото на родния баща/майка. Той/тя може да заеме ролята на наставник, възпитател, пример за подражание, родител в психологичния – а не в биологичния смисъл.
Новият партньор има нелеката задача да участва във възпитанието и изискванията за дисциплина. Не става въпрос да позволява всичко, но не е нужно да взема тази задача изцяло в свои ръце. Изискванията, свързани с дисциплината, приоритетно трябва да се поемат от кръвния родител. Може да се получи така, че ситуацията сякаш започва да излиза извън контрол. Например, ако родителят, се чувства виновен пред детето за новия си брак и започва много да го глези и презадоволява. В такива случаи по-добра работа би свършило да бъде насочен към семеен консултант или да прочете специализирана литература, вместо новият партньор да влиза в конфликт с него или детето.
Новото семейство може да изработи собствени правила. Спорните въпроси е добре да се решават на семейния съвет. Нека те да бъдат съгласувани с всички, решенията да се вземат от възрастните, да са ясни и изпълними.

Тъй като опитът, който придобиват децата с развода на родителите си, е възможно да се отрази на по-нататъшния им живот и способността им да създадат семейство, затова е добре те да съхранят добро отношение към отсъстващия родител, което ще се пренесе било то към срещуположния пол или ще послужи за основа за идентификация в процеса на израстване и създаване на собствена идентичност.

Лиляна Тръпчева