Коледата е възможна!

Коледа е дъх на канела и портокал, тиквеник, ошав. Рождество, времето в което семейството се събира и споделя радостта от това да са заедно, да отварят подаръците под елхата, да се радват на детския смях. Времето в което желанията се изпълняват.

Коледа е звукът на Джингъл Белс, намаленията и реклами. Да! Имаме идеална представа за Коледните празници и същевременно четем как това е и времето на депресиите и времето в което се случва да се затворим в себе си и да се почувстваме достатъчно самотни, времето което споделяме с приятели и осъзнаваме, че близките ни хора понякога са далеч, а друг път са точно под носа ни, макар и неочаквайки точно с тях да прекараме празниците. Слушаме хубава музика, сипваме си ароматно вино, отваряме любима книга и си мислим за празници, смисъл на живота, правим равносметка на отминалата година и градим планове за бъдещето.

Какво става обаче, ако не сме доволни от себе си, от мястото на което сме или обкръжението, което ни липсва. Какво да кажем за децата? Вече възрастни, успяваме ли да направим Коледата възможна за тях? Даваме ли им Коледата от рекламите. Тъжно е, ако на този ден семейството не са заедно, на някой се е наложило да замине, да е на работа или ни е напуснал. Тогава как да направим Коледа за децата си? Как да предадем празничния дух на някой, когато не вибрираме на тази честота?

Носим спомени от детството си за прекрасните празници, които сме имали или тези, които никога не са се случили. Коледата е! Макар и да не е идеална (то какво ли е?!), можем ли да се обърнем към човека до нас – дете, родител, съсед или самотен приятел и да му подарим усмивка, забравяйки себе си, собствените си предразсъдъци, несбъднати мечти и нереализирани фантазии? Трябва ли времето на Коледа да е недокоснатата чиния за човека, който ни липсва или Коледа да е споделения момент, такъв какъвто е, с този който е тук и сега, точно на тази Коледа! Времето в което разбираме, че не сме сами. Времето в което отвъд работата, мейлите и недовършените задачи (нали никой не работи) … има нещо отвъд. Всъщност радостта от празника често е в очакването, подготовката, купуването на подаръци с мисъл за другите, приготвянето на празничната трапеза, запалването на свещта. Светлината, която стопля в този моемет е да сме тук и сега, и да сме заедно. Е, да де, ама някой го няма - майка, татко, партньор, дете. Коледа – времето на липсите. Можем ли да вземем метлата и да изметем лошите мисли, да сме благодарни за всичко, което имаме и да помислим за другите. Спомням си история от миналата Коледа, когато някой беше напазарувал за съседката пенсионерка, която живее сама. Мислейки за другите, можем да забравим за собствените си тревоги, да усмихнем и да бъдем добри. Идват и всички онези послания: Да бъдем тук и сега; да прегърнем някой; да проявим щедрост са много хубави, хем прости хем трудни за изпълняване. Хората казват, че истински богат е не този, който има, а този, който дава. Можем ли на Коледа да дадем? Имаме ли какво да даваме? И каква ще бъде Коледа за детето, родителят, приятелят, съседът ни? Можем ли на Коледа да осъзнаем, че не сме сами, че има някой друг, който не иска да е сам и това е нещо съвсем просто, което не ни коства кой знае колко? Какво ще е коледа за близките ни – тъжната майка, самотният баща, незабелязаният приятел? Коледа е тогава, когато даваме. Рождество на вярата, че доброто е възможно, че саможертвата си заслужава.

Какви са спомените Ви от детството? – подредените чаши с мляко сутрин, компотът от дюли на котлона. Може да не сте били богати и презадоволени, но имало е някой, който да се погрижи за нас. В момента в който и ние се погрижим за по-малкия и слабия, осъзнаваме, че нещо сме взели, че даваме живот на тези, които са ни дали на нас, че имаме смисъл. Надежда! Коледата е възможна!

Имаме избор – дали Коледа да е времето в което да се затворим в себе си и да оплакваме неслучилите се надежди или да дадем най-доброто от себе си, на човекът, който е най-близко до нас.

От нас има смисъл и той е когато направим светът, празникът, мигът по-добър за близките си хора. Мисля, че това е едно добро начало.

А през останалото време, може да се събираме, да си говорим, споделяме, търсим и намираме начини за това как да направим живота - своя и на близките ни по-добър. Весела Коледа!

Лиляна Тръпчева