Децата след развода, отношения с родителите, новите им партньори

Разводът е разтърсващо събитие, което води до множество промени в ежедневието и взаимоотношенията между членовете на семейството, дълго след това. След като кризата на събитието е преминала идва ред на новите правила и специфики.
Родителите биха могли да подпомогнат децата си в адаптацията с новосъздадената ситуация, като им дадат добър пример за това.
Способността им да съхранят или възобновят уменията си за договаряне, макар и не по всички, въпроси с вече бившия партньор е важен фактор за развитие на доброто самочувствие в детето.
Създаването на възможно по-отворени и изпълнени с приемане взаимоотношения между новия партньор и бившия съпруг/а би дало добър пример на детето за конструктивен изход от ситуацията.
Злословенето пред детето за отсъстващия родител, със сигурност би го наранило допълнително.
Новите и приятни за детето ежедневни занимания биха могли да създадат благоприятен климат и да го подпомогнат да се съвземе емоционално след развода.

Ако Вие не живеете с детето /по-често в тази ситуация за бащите/, не е нужно чувството на вина да е водещо в отношенията Ви с малкото.Изобщо не е задължително вината да е Ваша.
Постарайте се срещите Ви с детето да са максимално предвидими – планирани и организирани. Направете каквото зависи от Вас, да го взимате и връщате по едно и също време, да не изпускате уговорените срещи. Усещането за предсказуемост дава спокойствие и усещане за сигурност у Вашето дете.

(В) Група (съм) за какво?

Често чувам въпросите: „Група, защо!?”; „Какво, очаква се да се откривам пред непознати?”; „Интересно ми е, но не искам да се ангажирам, това проблем ли е?”. Ако се опитам да отговоря, в повечето случаи мисля в посоката защо и за кого тези въпроси са повишаващи тревогата.  Това ме поставя в единствената позиция, която познавам – субективната. Затова отговарям: работя с и в групи 13 години. Групите са различни! Буквално! И не защото в едната методът е арт-терапия, в друга – психодрама, а в трета говорят, много! Различието им е в отражението на хората, които ги изграждат, носещи със себе си своя уникален опит (спомени), щастие и страдание и надежди за бъдещето. И тук идва основният въпрос: „С какво , времето което отделям да съм част от група ще ми помогне?” 

На кратко, Другият! „Другият” като обединяващ израз за всички значими (в спомените, възприятията и мечтите) хора в живота ми. Защо хора? Homo est animal sociale (Човекът е социално животно - Аристотел преди 2400 г.). Когато съм в група не съм сам в „разговорът” със себе си. Той се случва пред свидетели. Дали съм свидетел или свидетелствам ясно проличава в отражението на другите, групата. Така, в помещението събрало 10 човека се конструират две реалности за всеки.

Разводът. Как децата го преживяват. Ролята на родителите в този момент.

Едно от характерните свойства на живота е, че непрекъснато се променя. Променят се чувствата, емоциите, мечтите ни . Промените не винаги са в предварително желаната и очаквана посока. Понякога ни се налага да променим първоначалния замисъл, да поемем по нов жизнен път и съответните на него предизвикателства. Разводът не е лека задача нито за възрастните, още по-малко за децата. Преживяванията на подрастващите при раздялата на родителите им, наподобяват тези по време на война или природно бедствие. Често те не разбират какво се случва и защо така изведнъж се променя животът им. Започват динамично да преживяват и да се тревожат, да се чувстват виновни за раздялата.
В такъв момент, в зависимост от възрастта на детето, е възможно то да започне да се държи като по-малко от възрастта си, да боледува, да се изолира или да проявява агресия спрямо околните.