Коледата е възможна!

Коледа е дъх на канела и портокал, тиквеник, ошав. Рождество, времето в което семейството се събира и споделя радостта от това да са заедно, да отварят подаръците под елхата, да се радват на детския смях. Времето в което желанията се изпълняват.

Коледа е звукът на Джингъл Белс, намаленията и реклами. Да! Имаме идеална представа за Коледните празници и същевременно четем как това е и времето на депресиите и времето в което се случва да се затворим в себе си и да се почувстваме достатъчно самотни, времето което споделяме с приятели и осъзнаваме, че близките ни хора понякога са далеч, а друг път са точно под носа ни, макар и неочаквайки точно с тях да прекараме празниците. Слушаме хубава музика, сипваме си ароматно вино, отваряме любима книга и си мислим за празници, смисъл на живота, правим равносметка на отминалата година и градим планове за бъдещето.

Какво става обаче, ако не сме доволни от себе си, от мястото на което сме или обкръжението, което ни липсва. Какво да кажем за децата? Вече възрастни, успяваме ли да направим Коледата възможна за тях? Даваме ли им Коледата от рекламите. Тъжно е, ако на този ден семейството не са заедно, на някой се е наложило да замине, да е на работа или ни е напуснал. Тогава как да направим Коледа за децата си? Как да предадем празничния дух на някой, когато не вибрираме на тази честота?